Непоискано добро II

И аз не съм Леона Дим.
Мери въздъхна. Този човек щеше да я разбере по-добре от психолога на играта. Ето, всеки отговор беше начало на нещо. Навеждаше я на мисли, на нови въпроси.
Предполагам. Никой от нас не е герой. Иначе нямаше да размахваме дървени мечове.
Аз съм герой – написа Мери. – Никога не съм била нещо повече или нещо по-малко от измислица.
Научила си се добре да играеш. Игра с думите, но това не е реалност, Мери. Ти не си измислица. Предполагам, че и герой не си, поне в смисъла, в който обличаме тази дума.
Не съм. Аз не знам… понякога не знам дали съществувам. Толкова се смеси всичко. Така се оплете.
Ето, сега си ти. Това не беше игра. Реалните хора не се боят да сбъркат, нито да признаят, че са объркани.